Банатските българи са онези български преселници, които живеят в историческата област Банат. Когато тази област е била в рамките на Австро-Унгария тези българи са били известни с названието „южноунгарски българи“. Самите те се наричат помежду си „павликяни“ или на местното наречие „палкене“ и „палукене“, тъй като произлизат от българите павликяни. В научната среда те са познати и като банатски българи. След Освобождението някои от тях се завръщат в родината и тук околното население започва да ги нарича „банатчани“.

След преселването си в Австрийската империя банатските българи се обособяват в отделна българска етно-религиозна група със свои отличителни характеристики. Тези наши сънародници изповядват католицизма, говорят свой диалект, пишат с латински букви и имат самобитна материална и духовна култура, силно повлияна от местното унгарско, немско, румънско и сръбско население. Ето защо към групата на банатските българи не спадат онези българи-градинари, заселили се в банатските градове в по-късен етап и които са православни.

Банатският език е нормиран и се разглежда като втора книжовна форма на българския език, покрай българския книжовен език и македонския литературен език. Банатският български език използва свое писмо, формирано на основата на хърватската редакция на латиницата, и съхранява много старинни форми на езика, говорен в България. Банатският български език е кодифициран през 1866 от Винганското учителско дружество. Основно съчинение е „Balgarskotu pravopisanj“ на учителя от Винга Йосиф Рил. Главният принцип в банатския правопис е фонетичният, т. е. пише се както се изговаря. Банатската норма се използва в литературата, печата, църквата и медиите с незначителни различия, дължащи се на различните диалекти. В периода 1860–1896 г. банатският български език е бил основен език на преподаване в българските училища в Банат. След тази дата той е заменен с унгарския (до 1918), а след това — с румънски или сръбски.

Банатските българи изтъкват българския характер на езика си, въпреки неговата диалектна и повлияна същност и използването на латиницата вместо кирилицата, въпреки това в банатски български публикации като вестник „Наша глас“ продължават да се включват материали на съвременен български на кирилица като произведението „Чичовци“ на Иван Вазов например.
 

(По Википедиа: http://bg.wikipedia.org/wiki/Банатски_българи)